Вървя по пътя, на който другите се страхуват да стъпят

От Доротея Николова | ИСТОРИЯ | ПЪТУВАНЕ

Зноен летен ден в началото на 20-и век. Засукани английски джентълмени, водени от предприемача Том Нормантън от Brookside Mills край Манчестър, изникват на прага на фабриката на габровеца Иван Хаджиберов да проверят кой е дръзналият да ги конкурира в най-експортния им пазар. Часове след като ги настанили и уведомили, че Хаджиберов е зает, ги поздравил силно изцапан човек. Преводачът го строил с думите: “Бягай по-бързо да повикаш Беров и не се мърдосвай!”.

“Аз съм Беров”, гласял отговорът. Малко по-късно, омазаният до лакти се завърнал облечен като денди, с фрак и цилиндър. Англичаните засрамено смотолевили: “Ама, вие работите?” и поразени от видяното четирикратно увеличили стоковия кредит на българина, който същия ден ремонтирал счупена машина и месеци по-рано със самочувствието на текстилец на световно ниво, впечатлил Нормантън и започнал да тъче за него на ишлеме фини вълнени платове. Партньорството продължило години и допринесло за титуловането на Габрово в българския Манчестър.

“Британците от Brookside Mills далеч не са единствените, които Иван Хаджиберов заставял да чакат, докато работел наравно с работниците си”, разказват Милен Василев и Емил Михов, автори на документален филм за Хаджиберов.

Идеята възниква случайно, на снимки, когато познат възкликна: “Ти знаеш ли, че стоиш на мястото, където е светнала първата електрическа крушка в България?”, спомня си Милен.

Музикант по професия, дотогава не бил и чувал за Хаджиберов. Написал музиката и започнал работа с парите, които изкарвал от клубните си участия. След първите снимки се събират с Емил – историк и фотограф, който дигитализира стари музейни ленти и заснима повечето археологически открития на България. Работата отнема близо три години, но издирванията на достиженията на българските фабриканти продължават. Същите онези няколко десетки българи, които в края на 19-и и началото на 20-и век превръщат България от изостанала османска провинция в 6-та икономическа сила в Европа, запазвайки почти непроменено това й равнище до края на Втората световна война. “Това е все едно през 50-те години да сме имали космодрум и да сме изстрелвали космически спътници, споделя Емил. Още повече, разчитайки само на собствените си сили, без потупвания по рамото или политически протекции и след психолоческата тежест на близо 500 г. чуждо владичество”.

Постер на Хаджиберов

Предприемаческата история на Иван Хаджиберов започва с кираджийството преди 1878 г. След Освобождението, в което бил доброволец, той наел воденицата от баща си. Изкарал хиляди левове, но бил недоволен. Хаджиберов искал не просто да преживява, а да преуспява.

Модернизирал семейната воденица. Така в 1890 г. се появила първата у нас валцова мелница, която предлагала немислимото – висококачествено бяло брашно без трици. Година по-късно стремежът му го отвел на изложение във Франкфурт, където почерпил идеи от Галилео Ферари, Томас Едисън и Никола Тесла и откъдето донесъл динамо и първите си пет стана.

Завършил едва втори клас на прогимназията – нещо като днешния 6-и, коригирал сам предавките във воденицата и задвижил становете. Това изобретение довело до първата употреба на ток от ВЕЦ за промишлени нужди в България. И когато скоро след това Беров разбрал, че не му стига двигателна сила, решил да построи електроцентрала – еретична и дори налудничава за времето PICTURES: DOROTHEA NIKOLOVA, EMIL MIHOV & ARCHIVES си мисъл. Сам направил геоложките проучвания, чертежите и схемите на мрежата.

Снимка на комплекса на Иван Хаджиберов, погледната отгоре

Иван Хаджиберов е човекът, който е запалил първата електрическа крушка – тогава все още с въгленова нишка, и много близо до първообраза на Едисън. Електрифицирал Габрово, като плащал тока изцяло. Съгражданите му не само го обвинявали, че се е съюзил с дявола, но и че от електричеството жените ще спрат да раждат, а кокошките да снасят.

Наясно, че капиталите във вълнено-текстилната индустрия се въртят бързо и дават скорошна печалба, инициативният габровец смело вложил наследствените жълтици на жена си в производство. Обзавел фабриката си изцяло по английски образец и тя била удостоена като първата частна придворна фабрика за фини вълнени платове.

Започнал да внася най-новите машини и да обучава кадри. Създал частно училище за работниците си и децата им, на които преподавали професионални учители. Осигурявал безплатно образование и здравеопазване, квартири и храна. Освен фабрики там имало жилища за работниците му и английски парк, в който щъкали сърни, лопатари и фазани. За да задържи обучените си вече служители, Иван Хаджиберов създал читалищен салон за развлечения, овощна и зеленчукова градина, тенис кортове и дори лятна ледена пързалка. На нея се играли първите три шампионата по хокей на лед в България.

Индустриалистите на Габрово през ранният 20ти век

Заради всичко това съгражданите му решили, че е полудял. Слуховете стигнали до там, че банката му спряла финансирането и запорирала цялото му имущество. Тогава Беров отишъл в Търново и с пистолет принудил директора на банката да отмени запора с думите: „Или кредит, или куршум за двама ни“

. „Той е бил богат, но преди всичко е бил човек. За всяка сватба на служител помагал с пари, булката получавала зестра, а младоженецът декар земя за обработване. Ако някой откраднел нещо, строявал работниците в две редици и карал провиненият да мине между тях, за да го видят”.

Продукцията му спечелила златни отличия на изложения в Париж, Лондон, Лиеж, Атверпен, Атина. А през войните, когато интересът към фините платове секнал, започнал производство на вълнени платове за армията. Когато фабриката му изгоряла, построил нова. Работел рамо до рамо с работниците до смъртта си през 1934 г. Комунистическата власт, макар че направила всичко, за да изтрие спомена за Хаджиберов, все пак оценила направеното от него и фабриката му продължила да работи като вълненотекстилен комбинат „Георги Генев”.

Гостенската къша на Хаджиберов

Роднините и наследниците на Хаджиберов обаче с десетилетия не можели да стъпят в Габрово. Направили го едва след 1989 г., когато заявили, че не искат пари, а „само да продължи да пуши коминът на дядо”. Коминът на дядо им обаче не устоял на напора на РМД приватизацията и към 2000 г. спрял окончателно. Днес на мястото на къщата за гости, в която някога текстилците от Англия склонили глави пред хъса на Хаджиберов, има само руини, остатъци от любимия му стенопис и няколко керамични държача на електрически крушки.

В някогашния уникален комплекс вятърът фучи през изкъртените врати и прозорци, а настилките са само спомен. Малък релеф с името, останал замазан в продължение на години, и коминът са единствените следи за човека, когото приживе наричали Патриарха на българската индустрия.

A pair of elegant high-heeled shoes with pointed toes, covered in shiny red fabric and intricate multicolored floral and paisley patterns, sits on a dark wooden floor—perfect for embracing your style through menopause with natural management.

Latest Articles

A woman in a flowing black dress stands in a golden field at sunset, holding the reins of a dark brown horse—an enchanting scene from Leilani's Hen Do, with wildflowers and dramatic clouds casting a warm, moody light.

Leilani’s Farm: Are the eggs you eat fertilised?

What comes first, the chicken or the egg? Are the eggs you buy in the supermarket about to turn into cute little baby chicks if ...
Read More →
Pop icon David Van Day, speaks into a microphone at a church lectern. He stands with one hand on his chest and eyes closed, framed by stone arches, stained glass windows, and church furnishings.

Sue Moxley and David van Day performing Delilah

Singing Delilah in the Church Pop icon and reality TV celebrity David van Day and his wife Sue Moxley, Elysium Lifestyle’s editor in chief, entertained villagers ...
Read More →
A person with short dark hair and blue eyes wears a black, high-neck outfit adorned with a dazzling crystal-encrusted brooch in a starburst design. The plain white background draws focus to both the individual and the sparkling brooch.

Let’s hear it for the Brooch…!

If you are a dedicated follower of fashion, you may well have noticed that the Autumn/Winter 2026 runway has ushered in the return of the ...
Read More →
A mural of a woman's face with striking yellow-green eyes and red lips, fragmented by bold, colorful geometric shapes and cracks in the wall—a true Wonderwall for your home, blending realism with abstract art in vivid reds, blues, and yellows.

 And after all… you’re my Wonder… WALL…

Come on, be honest, we’ve all done it. Stood there, staring at those blank, lifeless walls, silently willing inspiration to strike. As if, at any ...
Read More →
Mala Moonbeam from VeryMakeupMad. A woman with curly dark hair, light skin, and freckles rests her head on her hand, smiling gently. She wears a white long-sleeve shirt and several bracelets, embodying a calm Minute of Mala moment against a plain white background.

A Minute of Mala – Are you in the Right Room?

The Wrong Room? Permission to leave is here! Maybe you’re not overthinking…maybe you’re just in the wrong room. There’s a quiet pattern I’ve noticed in ...
Read More →
A round ceramic side table, inspired by spring trends, features a wildflower pattern on a white background. Topped with a green mug and book, it pairs perfectly with a high street striped armchair and floral accents for a fresh vibe.

Spring trends from the high street

Don’t be fooled by the weather’s mixed signals. Spring has officially arrived, bringing with it a refreshing wave of new season finds to brighten our ...
Read More →