Запазвам всяка среща в емоционалната си памет

Георги Тошев казва, че най-голямата му инвестиция е адресната му книжка с телефонните номера на Българи от всички крайща на света.  Автор на интервюто: Анета Недялкова Георги е първият българин, който осъществява идеята да представи и свърже българите от целия свят – нещо, което прави повече от 8 години с телевизионното предаване „Другата България“. Журналист в български и световни медии, продуцент, интелектуалец, бохем по душа, Георги винаги е на път и разделя времето си между София и Париж, където живеят неговата дъщеря и майка й. Неизброимите му проекти го водят всеки месец в различен край на света, където продължава да среща българи.

Как стигна до реализацията на „Другата България“, Георги? Като един неосъществен емигрант от средата на 90-те години исках да си отговоря на въпроса къде животът би се случил като мечта – тук или в „Другата България“! С колеги реализирахме телевизонен проект, който в продължение на няколко години се опита да търси отговорите на хора с различно образование, различна социална среда, опит, възраст, мечти. Не съм предполагал навремето как този проект ще бележи и до днес моя живот. Не само, защото пътувам и живея между различни култури, държави, езици, но защото се чувствам част от един динамично променящ се свят. Срещнах над 6000 българи по целия свят, които ме допуснаха до своя свят, споделиха тревоги, радости, мечти. Щастлив съм, че като телевизионен формат „Другата България“ правеше резултати много по-добри от редица реалити формати днес. Значи е бил необходим. След това предаването даде повод и на други колеги да се поинтересуват от живота на нашите сънародници по света, което означава, че усилията на екипа ни са си стрували. Да не забравяме, че над 2 милиона българи живеят извън България, а колко много българчета се раждат по света е друга тема. Кои хора пазиш в твоето емблематично тефтерче – известни личности или всички срещи по света, които допълваш? Пазя всяка среща в моята емоционална памет. Не деля хората на известни и неизвестни. Щом съм се срещнал с тях, значи са ми били важни. А тефтерчето с годините набъбна. В него вече има и много чужденци, с които животът и професията ме среща. Сред тях и много популярни личности, стойностни хора с мисии.

Защо така упорито градиш контакти и разказваш с вдъхновение за тях? Защото вярвам в общуването, в споделянето, в преодоляването на границите и предразсъдъците във всички сфери, не само геополитически. Как успяваш да поддържаш всички тези контакти и къде откриваш смисъла и силата на този огромен световен „нетуърк”? В професионален, а и в личен план човек живее в мрежа от контакти. Това е част от съвременния ритъм на работещия, правещия човек. Аз съм динамичен човек и харесвам движението, обмяната на идеи, осъществяването им. Не мога да си представя живота сам. Не ми е интересно. Обичам да работя в екип, по възможност с по-талантливи и способни от мен.

Моята единствена мечта е, че тези потенциални талант, мисъл  и професионален опит ще работят заедно, за да  търсят нови посоки за подобрение.  “Заедно“ е голяма сила.

Обиколил си 186 държави, срещнал си хиляди българи – помниш ли всяка една история и има ли такива, които са те белязали дълбоко? Истории много – и смешни, и разтърсващи. Имам си обаче една среща, с бай Иван, в провинция Чако в Мексико. Родил се е на кораба, с който в началото на миналия век пътували неговите родители към по-добрия живот. Целият му живот минава в Мексико, говори прекрасен български език, никога не е бил в България. Но на стената в прогизналата от влага малка къща има една огромна карта на България. Всеки път като я погледнеше, очите му се изпълваха със сълзи. Попитах го как се обича нещо, което не познаваш? А той ми отговори: „със сърцето”! Това е моята история за принадлежността ти към едно място, език, култура. Не байряци и татуиран Левски на гърдите, а усещане за принадлежност.

„Другата България“ е символ на общност, в която хора с една родина, съществуват в различни географски точки. В тази другата България, само успешни хора ли живеят? Успехът е нещо относително, което аз не се наемам да обясня. За един това са парите, за друг социалния статус, за трети професионалната реализация, за четвърти семейното щастие. Може би е от всичко по малко, но за мен успехът е удовлетвореност, осъщественост, необходимост. Хората са различни. И това е чудесно, защото ако всички бяха красиви и добри, нямаше как да разберем, че са такива….Успехът е усещане за необходимост – на себе си и за другите. Какво ти дадоха и на какво те научиха тези 8 години с неизброимите срещи с българи по цялото земно кълбо? Дадоха ми едно по-голямо знание за българина, за неговия дух, комплекси, предразсъдъци, качества и недостатъци. Научиха ме да не съдя другите, а да се уча от техните успехи и провали, да търся чрез тях отговори на въпроси, които ме вълнуват днес. Научих се на емпатия. Срещам забележителни личности. Те ме правят наистина богат на впечатления човек. С кои свои интервюта най-много се гордееш и кои срещи би искал да повториш? Не обичам да повтарям нищо в живота си, дори успехите. Аз съм нетърпелив и бързо следвам следващата си мечта. Не седя на едно място, опиянен от успеха или депресиран от провала. Интервютата, които съм направил преди, са документ за времето, за средата на една личност. Те са моята рефлексия като човек и журналист да разкажа една конкретна история, без претенцията да я изчерпя. Имам добри интервюта, но имам и недотам сполучливи. И двата типа разговори обаче не бих повторил, защото те принадлежат на миналото. Аз обаче живея в настоящето.

Какви усещания оставят у теб срещите с известни личности като Стинг, Пласидо Доминго, написа и книга за АББА? Те са като всеки човек – вълнуват се, имат силни и слаби моменти, обичат, ядосват се. Но има нещо, което ги отличава от нас – създават музика, филми или нещо друго, което ние, обикновените, не можем да създадем, но можем да се възхитим. Талантливите личности винаги са ме вдъхновявали. Малко хора могат да издържат на твоето „темпо“ на живот и работа. Откъде черпиш невероятната си енергия? Това е моят начин на живот, моят ритъм. Понякога страдам, че се налага в движение да се разделя с много хора, понякога ценни за мен, но те имат друг ритъм. Обичам неспокойството на духа, липсата на предразсъдъци, готовността да се хвърлиш в едно приключение, без да се интересуваш от резултата. Защитник си на идеята, че трябва да се помага на младите хора в техния професионален и творчески път. Дали младите българи по света са нашата нова надежда? Аз вярвам, че единствено, помагайки на младите хора по пътя им, имаме шанс да променяме този свят, който невинаги харесваме. Възхищавам се на младите българи, че имат цел, търсят посока, не се отказват лесно. Имат и самочувствие, което е важно, за да успеят. Преди доста по-често се употребяваше думата „емигрант“. Днес повече говорим за глобален свят, в който всеки може да избира къде да работи и живее. Мислиш ли, че българите по света продължават да изпитват носталгия? Днес светът е постижим и въпреки опитите на някои сили да ни внушат, че Обединена Европа, Шенген са глупости, аз вярвам в отварянето на границите, свободното пътуване, движението на работна ръка. Въпрос на регулация е да се постигне добрия модел на съжителство на различни култури, религии, раси. Носталгията е лично преживяване, което не се наемам да анализирам. Всеки от нас го е преживявал, независимо дали пътува или за постоянно се е установил някъде извън родината. За мен носталгията е емоция.