Из рубриката: С раница на гръб
Започвайки като хоби, днес планинарството се превърна в нещо много специално за мен и моето семейство. Когато пътувам, преоткривам нови кътчета и създавам нови приятелства. Аз изпитвам не само удоволствие, а и нещо повече; заземяване, мир на душата, връщане към природата, усет за това къде са прекарвали времето си нашите прадеди. Тази страст се опитвам да предам и на децата си, които от малки водим по планините с нас. Избрали сме да живеем в район, който е заобиколен от множество забележителности и се намира на час път както от величествената Рила, така и от красивата Пирин планина. Това ни предоставя директен достъп и до голямо разнообразие от нови и интересни места за посещение. Съпругът ми е планински спасител и това вдъхва частица спокойствие у мен, когато обикаляме по различни и непознати планински терени. Още предната вечер стягаме раниците с всичко необходимо, винаги подготвени и за най-неочакваната ситуация, и така и трябва да бъде!
Решаваме този уикенд да посетим едно от любимите ни места в Рила планина – Седемте Рилски езера! Те са уникални природни образувания, които привличат туристи от цял свят със своята красота и магия. Всеки, който е стъпил там, може да потвърди, че това е едно от най-вдъхновяващите места в България. Езерата са разположени на различни височини, създавайки впечатляващ природен амфитеатър.
Пътят до Седемте рилски езера
За да се стигне до Седемте Рилски езера от столицата София, трябва да се отправим към Сапарева баня, откъдето трябва да поемем по пътя към Паничище. Оставяме колата на паркинг и от там имаме възможност да продължим пеша или да се качим на лифта, който ще ни отведе до хижа „Рилски езера“. За да не губим излишно време (допълнителен час път), ние хващаме лифта. Лифтът е открит, двуседалков, а общата дължина на пътуването с него е 16 мин., минавайки през прелестни борови гори, а в далечината могат да се видят красивите Рилски върхове. Слизаме от лифта и се озоваваме на хижата, която е отправна точка за още няколко интересни маршрута.
Отправяме се по посока Паничище. Пътят До Седемт Рилски Езера е обозначен с табели.
Хижа „Рилски езера“ е построена през 1981 година и е разположена на мястото на старата хижа, която е била в употреба от 1932 година. Новата хижа предлага модерни условия и е идеалното място за отдих след дълъг ден на изследване. С топла храна, разхлаждащи напитки и приятелска атмосфера, хижата предоставя всичко необходимо за комфортен престой в планината.
База на Планинска Спасителна Служба и Хижа „Рилски Езера“
Гледка към Рилските върхове
По път към езерото „Бъбрека“
Гледка от Рилските върхове
Природата около езерата е изключително богата и разнообразна. Пътеките минават през открити пространства с малко растителност, на места осеяни с алпийски цветя и билки. Много от туристите се наслаждават на събирането на лечебни билки, които растат изобилно в този район. Тук могат да се открият редки и ценни растения като мащерка, жълт кантарион, живовляк, котешка стъпка и риган, които са известни с лечебните си свойства.
Едно от най-забележителните явления, които привличат посетители от цял свят, е практиката на Паневритмията – духовен танц, който се изпълнява от Бялото братство. Всяка година, от края на юли до началото на август, последователи на учителя Петър Дънов се събират край Седемте рилски езера, за да изпълняват този свещен танц, който символизира връзката между човека и природата. Танцът се провежда около езерото Бъбрека, едно от най-големите и красиви езера от езерната група. Паневритмията е не само красива гледка, но и израз на дълбока духовност и хармония с природата.
В района около езерата могат да се видят и различни диви животни. С малко късмет, посетителите могат да наблюдават диви кози, елени и множество птици, които обитават планинските територии. Това добавя още едно измерение към преживяването и свързването с природата.
Паневритмия – Бялото братство около езерото Бъбрека. Снимка предоставена от Валери Христов -Taurus 13
Паневритмията – духовен танц, който се изпълнява от Бялото братство. Снимка предоставена от Beinsadouno
Езерата по реда на тяхното разположение
- Долното езеро – Най-ниското от седемте езера, разположено на 2095 метра надморска височина. Това езеро често е началната точка за туристите, които започват своето приключение.
- Рибното езеро – Името му идва от множеството риби, които обитават водите му. Това езеро е второто по ред и предлага чудесни гледки и спокойствие.
- Трилистника – Езерото с уникална форма, която наподобява лист. Неговата необикновена форма го прави лесно разпознаваемо и привлекателно.
- Близнака – Най-голямото по площ езеро, което впечатлява със своите размери и красота. То често е любимо място за снимки и почивки.
- Бъбрека – Това езеро е известно със своята дълбочина и невероятни гледки. Едно от най-любимите места за практикуване на Паневритмия.
- Окото – Най-дълбокото от всички езера, достигащо дълбочина от 37,5 метра. Неговите кристално чисти води го правят едно от най-красивите езера в групата.
- Сълзата – Най-високото езеро, разположено на 2535 метра надморска височина. Сълзата впечатлява със своята кристално чиста вода и спокойствие.
Преминаване през езерото „Бъбрека“
Езерата „Окото“, „Бъбрека“, „Трилистника“ и „Близнака“
Изглед на Седемте Рилси езера от високо, по време на посещението на „Бялото Братство“. Снимка предоставена от Ясен Джабиров
Планината може да бъде непредсказуема. Времето може да се променя бързо, а теренът да ни изненада със своята сложност. В такива моменти подготовката може да се окаже разликата между безопасно приключение и опасна ситуация. Ето защо винаги трябва да се погрижим за себе си и да бъдем готови да реагираме адекватно на всяка възможна ситуация.
Преди всичко, подходящото облекло е от съществено значение. Дори и през лятото, високите части на планината могат да бъдат студени и ветровити. Затова е добре да имаме със себе си допълнителни дрехи, непромокаемо яке, топъл пуловер и подходящи обувки, които да осигуряват добро сцепление и да предпазват краката ни. Винаги е полезно да имаме и спален чувал, дъждобран, както и шал, шапка и ръкавици, защото температурите могат да спаднат внезапно.
Носенето на достатъчно вода и храна е задължително. Хидратацията е изключително важна, особено при физическо натоварване на висока надморска височина. Леките, енергийни закуски също биха могли да помогнат да поддържаме енергията по време на дълъг преход.
Не забравяме да носим с нас и челник или фенерче с резервни батерии. Дори и да планираме да завършим прехода си преди да се стъмни, винаги е добра идея да имаме източник на светлина. Пътеките могат да бъдат трудни за следване в тъмното, а непредвидените обстоятелства могат единствено да ни забавят.
В раниците си винаги носим първа помощ – малка аптечка с основни медикаменти и превързочни материали. Те могат да се окажат незаменим помощник при нараняване или заболяване.
Планината може да ни постави пред неочаквани предизвикателства, но подготовката ни дава увереността да се справим с тях. Тя не само ни помага да се грижим за себе си, но и може да ни даде възможността да помогнем на другите. Никога не знаем кога можем да срещнем някого, който се нуждае от помощ.
Една такава среща може да промени всичко. Както например нашата, с един млад мъж, среден на ръст с азиатски черти, който се оказа американец. Той вървеше сам в планината, което ни направи силно впечатление. Неподготвен, той носеше само обикновени маратонки, суитчър и малка раница, вода почти никаква. Разговорът ни с него разкри, че следва офлайн навигация, защото не си е закупил СИМ карта влизайки в България и приятелите му го чакат на Рилския манастир, без да осъзнава колко дълъг и труден е пътят до там. Оставаха му около 6 часа преход, а беше вече обяд. Със сигурност щеше да стигне там по тъмно. Попитахме го дали има достатъчно вода и храна, както и топли дрехи, защото скрие ли се слънцето, температурите падат драстично в планината. Той само се усмихна и ни каза да не се притесняваме и че е ходил на много по сериозни маршрути връщайки се невредим. Споделихме с него нашите координати на лист хартия, дадохме му малко храна и вода за из път и го помолихме да се свърже с нас, когато стигне мястото на тяхната среща. 12 часа по късно, не получихме никакъв отговор и започнахме да преглеждаме медиите за загубен турист в планината. За наша радост нямаше подаден никакъв сигнал. Когато след два дни получихме съобщение „Thank you guys for your kindness I successfully got to the Rila Monastery and met with my friends but forgot to write to you earlier! (Благодаря ви приятели, за вашата помощ, аз стигнах до Рилския Манастир и се срещнах с моите приятели, но забравих да ви пиша по-рано), че всичко е наред, почувствахме огромно облекчение.
Снимка на част от Седемте Рилски езера погледнати от най-високтата тераса достъпна за туристи
Тази среща ни напомни колко важно е да бъдем добре подготвени в планината. Подготовката не само ни защитава, но и ни дава възможността да помогнем на другите в нужда. Планината е красива и вдъхновяваща, но винаги трябва да я уважаваме и да се отнасяме към нея с отговорност. Така ще можем да се наслаждаваме на нейната красота и да създаваме незабравими спомени, като същевременно гарантираме нашата безопасност и тази на другите.
Накрая, след множество приключения и вълнуващи срещи, нашето пътешествие завърши с щастлив край. Ние се върнахме към нашето обичайно ежедневие, но с нови спомени и вдъхновения. Независимо от сезона, Рила планина и нейните езера винаги ще бъдат специално място за нашето семейство, където природата и приключенията ни свързват по най-прекрасния начин.
Гледка от най-високтата тераса достъпна за туристи
Гледка от най-високтата тераса достъпна за туристи
