Културният афиш на Лондон отразява космополитния дух на града. Музеи и галерии с вдъхновяващи експозиции са на разположение на търсещите стимул за въображението. Ако времето е разочароващо, в зависимост от настроението, можеш да се потопиш в различни светове, откривайки вдъхновение в творчеството на класически и алтернативни артисти от всички епохи и кътчета на планетата.
Още по- вдъхновяващо е усещането когато получиш покана за изложба лично. Макар и онлайн, поканата за Откриването на изложбата на Художничките от Южен Лондон беше написана така, сякаш е лично за мен. Поканата идваше от Паола Минеков, и обещаваше да е интересно събитие, в което тя се изяваваше едновременно като участник и съ-организатор.
Първата ми среща с творбите на Поли е онлайн. Хармонията на цветове и форми ме връща към детските ми възприятия и очаквам с нетърпение да ги видя наживо.
“Моите картини не се свеждат до изобразяване на това, което виждат очите. Те са интерпретация на усещането за определено място. Разчупването на формите в абстрактна геометрия е моят начин да предам градския ритъм и вибрация.“
“Състрадание“ е мотото на изложбата, обединяващо творбите на художничките, като всяка от тях работи в своя “елемент“, и съответно, материал: бои, текстил, стъкло…
Мястото на събитието, Марлибоун Париш Чърч, чиято история включва венчавката на сър Франсис Бейкън и светото кръщение на лорд Байрън, е избрано неслучайно. Ролята и функцията на църквата са неотменно свързани със съпричастността към човешкото страдание. Усещането за мир и покой в атмосферата на красивата сграда е като балсам за изморените сетива. Шумът на града и лошото време остават навън, а вътре е топло и мирише на лилии. Обичайно цари тишина, но сега от приземния етаж се чуват разговори.
Изложбата е разположена в криптата, която е и галерия, а точно срещу входа има малка зала за молитва. Тук всеки е добре дошъл да се помоли и потърси Божията благословия за себе си, или за тези в нужда.
Енергията на молитвата е във фокус в творбите на Кари Хорнби. Разтвореният молитвеник е извор на светлина в мрака, а анотацията към нейния черно -бял силует на монахиня отправя въпрос към зрителя “А на какво са посветени вашите молитви?“
По-късно, докато разговарям с Мишел Бахариер, основен организатор на изложбата, отново ще се върнем към темата за състраданието.
“Свикнали сме с идеята, че това е чувство, което се поражда инстинктивно, но аз смятам, че човек може да се научи на състрадание. То е потенциално заложено в човешката природа и трябва да бъде “активирано“. Тази изложба е нашият начин да го направим.
Нейнaта картина на сърце в анатомичен модел е поставена редом до символно изображение на сърце в цветовете на дъгата. Сърцето присъства под една или друга форма в няколко от творбите на художничките.
От дете имам физиологичен проблем и ходя на рутинни прегледи за сърцето. Освен това имам дислексия и чрез заниманията ми с изкуство преодолявам бариери свързани с физическото ми и душевно здраве.
Моята мисия и проява на състрадание е в организирането на събития, даващи възможност на хората да изразят себе си чрез изкуството. А също и в създаването на връзки между артистите, за да работят заедно и да се чувстват забелязани и оценени.“
Връзката между изкуството и душевното здраве е основна тема за творци като Мишел, която осигурява условия за изява на много хора с проблеми. Тази тема е нюанс и в творчеството на младата Ема Идън.
“Вирджиния“, портрет, Ема Идън
“Вирджиния“ е портрет на Вирджиния Улф, определяна като икона на модернизма, заради смелостта й да експериментира с формата и структурата на езика. В живота си, изпълнен със загуба на любими хора, физически и душевни терзания, тя намира упование и смисъл най-вече в творчеството. Писателката е известна и с малкото издателство за книги, което тя и съпругът й създават. Като хоби и начин да укроти демоните си тя се занимава с отпечатването на книги в гостната на собствената си къща. “На Вирджиния, и на всички, които се справят с предизвикателства.“ е посвещението от авторката на портрета Ема Идън.
Картините на Поли, които разглеждах предварително ги няма тук. “Танц“ и „Циркът” са серии от творби маслена живопис върху платно, които майсторски пресъздават групи балетисти и циркови актьори по време на представление. Сега повечето от тях принадлежат на частни колекции, но желаещите да ги притежават може да си ги поръчат под формата на принт.
В залата са изложени картички с принтове и аз си избирам няколко от картичките с картините на Поли.
Получавам Ballet Black (Балет блек) с автограф, заедно с историята на създаването на оригиналната картина.
“Преди няколко години бях поканена на благотворително събитие – балетна гала, в която участваха танцьори от няколко трупи, включително и от Кралския балет. Танцьорите са от Ballet Black Company, а картината е рисувана по време на репетиция за събитието. Различните цветови нюанси и светлосенки са резултат от работа със шпакла. Тази техника е в основата на усещането за движение и светлините, които се променят на сцената.“
Останалите картини от серията балетни композиции “Tанцьори“ Поли създава вдъхновена от спектаклите, които е гледала.
Новият период в творчеството й e посветен на дигиталните портрети, съчетаващи класически методи с нови технологии.
Дигитални портрети, Паола Минеков
“Дигиталното улавяне на характера на образа предизвиква майсторството на художника по различен начин.” – споделя Поли.
За мен като зрител тази нова посока на развитие е много интересна. Чувствените женски образи създадени от Паола с наслагване на цветни линии се отличават с изчистеност и минималистичност на рисунъка.
“Сега работя в няколко различни техники. Бива ме с компютрите и ми е интересно да експериментирам. Картините, с които участвам в тази изложба са дигитални портрети и са рисувани на IPAD, след което са принтирани във висока резолюция на акрилен панел. Пътя до тук включва много години прекарани в рисуване. В тези години, макар и важни, имах усещането, че нещо ми липсва. След време си дадох сметка, че след натрупването на умения имах нужда от концепция в образованието. Търсенията ме отведоха в Холандия, където завърших “Комуникации и мултимедиен дизайн“. И в един момент реших, че искам да съчетая традиционния портрет с дигитална технология. Така започнах да рисувам дигитални портрети. Постепенно те станаха популярни, започнаха да ме търсят приятели за поръчки.“
Снимки: London Colour Walk, by Michelle Baharier and Richard Kaby
Хората присъстващи на откриването са не по-малко интересни от творбите на изложбата. Някои от тях са като живи картини. По- късно разбирам, че това са приятелите на Мишел от групата за “цветни разходки“. Посредством специално подбраните цветови съчетания в избора на облекло, грим и аксесоари тези хора се превръщат в произведения на изкуството. Някои от тях са художници, чийто творчески импулс излиза извън границите на платното. За други “цветните разходки“ са начин да открият своята идентичност, да се справят с несигурност, или друг проблем. Принадлежността им към групата и възможността да изразят свободно себе си повишава увереността им и радостта от живота.
В днешно време много от теориите в модерната психология разглеждат травмата като отправна точка и фактор за разширяването на границите на личността и достигане на нови измерения. Процесът на преодоляване на травмата може да се превърне в двигател за създаване на шедьоври, с множество примери в човешката история. Потвърждение на тази теория е и личната история на една от участничките в изложбата.
Дил Вахидова е единствената дама от групата, която работи със стъкло. Дил е лек ар по професия и темата за състраданието и съпричастността винаги са били част от нейното ежедневие. “Често ми се е налагало да лекувам и превързвам рани и с течение на годините развих фобия от остри предмети, и в частност от стъкло. Голямата ми дъщеря, която също е лекар, ми поднесе неочакван подарък по случай рождения ми ден – арт курс за работа със стъкло. Първоначално не знаех дали да го приема сериозно, но постепенно успях да излекувам страха си и сега обожавам да превръщам стъклото от твърд и труден в крехък и податлив на обработка материал. Домът ми е пълен със стъклени форми, които улавят всеки лъч светлина и го трансформират в цветни отражения.“
Дил Вахидова, Мишел Бахариер и Кари Хорнби на откриването на изложбата “Състрадание“
Докато пиша тази статия получавам нова покана за арт събитие. Отново от Паола. 2 поредни уикенда в Dulwich арт квартала на Лондон, в който през 1811 e открита първата обществена галерия за изобразително изкуство, художници и творци отварят вратите на своите студиа в рамките на Dulwich Festival – фестивал на изящните изкуства.
В Dulwich Art Group пространството е разчупено с добавени подвижни стени, на които са подредени картини. Времето, като по поръчка, е перфектно и вратите на студиото са отворени (в преносен и в буквален смисъл), а усмихнатата бариста, която предлага топли и студени напитки на посетителите и музиката създават чудесно настроение.
Сред многото произведения в различни стилове картините на Поли са единствените съчетаващи класическа и дигитална техника.
“Създаването на дигитални портрети е пътешествие, съчетаващо най-доброто от двата свята.“ – усмихва се Поли.
“В крайна сметка, стилът и уменията на художника са запечатани в дигиталната картина, така както и в класическия вариант на творчество. Но технологията ти дава безкрайни възможности да експериментираш и надграждаш.
Свободата и удобството да можеш да твориш навсякъде. И опцията, с която можеш да върнеш назад всяко едно действие, и да го усъвършенстваш докато видиш перфектния резултат.“
