Леонардо да Винчи и парфюмите на Ренесанса

Каквото и да добавим, никога няма да сме казали достатъчно за гения от малкото италианско градче Винчи. Този разказ е продължение на един друг за събитие от миналата година – представянето на откритията за това коя е Катерина, майката на Леонардо.

Всяко лято собственикът на замъка Clos Lucé в градчето Амбоаз – Monsieur Nicolas Saint Bris, организира експозиция, с която гостите на това вълшебно място откриват нещо ново за гения. Вчера в замъка, където Леонардо прекарва последните години от живота си (място, което заслужава отделно внимание) беше открита нова изложба – завладяващо ароматно пътешествие на всички човешки сетива в света на парфюмите и историческото пътуване на две пресичащи се съдби, тези на Леонардо да Винчи и неговата майка. След излизането на моята книга за личностите, белязали Долината на Лоара, имам честта да бъда част от официалните гости на събитията в Clos Lucé и не крия, че за мен това е огромно щастие.

Този път новата лятна изложба буквално замайва и опиянява със своите аромати, цветове и истории! Експозицията проследява интереса на Леонардо към парфюмите, неговите изследвания върху обонянието и научните му открития за тяхното развитие. 

Има ли жена, която да не се развълнува пред ухания, дошли от едни от най-цветните времена от развитието на културата в Европа! Защото това е една от основните характеристики на тази изложба „Леонардо да Винчи и парфюмите през Ренесанса“ – да покаже и помирише 16 век. Показани са около шестдесет произведения, включително оригинални рисунки на Леонардо да Винчи, картини на негови ученици, придворни картини от Quattrocento, флорентински ръкописи и селекция от парфюмни предмети, ароматизирани в сътрудничество с Givaudan. Проследявайки пътуването на Леонардо от пристигането в Константинопол на майка му Катерина – освободена робиня от Ориента – до замъка в Амбоаз, посетителят вдъхва аромата на историята. Първо този на пазарите за подправки във византийската столица и магазините на Специери, търговците на лекарства и други медицински продукти от Венеция, където Катерина най-накрая се установява. 

Това, което прави изложбата уникална са не само експонатите, но и мини-паната около тях – малки обонятелни “устройства”, през които можеш да вдъхнеш различни аромати и парфюми. Те са създадени от парфюмерийната къща Givaudan и нейните “носове”, използвали исторически архиви, за да претворят уханията от епохата. За Givaudan работят над 17 000 специалиста на няколко континента и всяка минута в света всеки трети човек използва козметика с аромат, родил се в тази компания. На официалното откриване присъстваха част от носовете, работили над парфюмите за експозицията като Мадам Calice Becker, създала иконичния J’adore на Dior и “носът”, работещ в САЩ за Том Форд. 

И преди да продължим по стъпките на изложбата, тук е мястото да вмъкна малка лична парфюмна история. Посетих изложбата с приятелка два дни преди официалното й откриване. С нея се влюбихме в едно от уханията и ходихме няколко пъти до мини-паното да вдъхваме замаяно аромата. Даже питахме няма ли мостри. На официалното представяне Givaudan демонстрира своя нов парфюм, който все още е в тестови период. И това беше същото ухание, което вече ни беше завладяло! Няма обявена дата за появата на парфюма, но аз ще съм сред първите му клиенти. Наситен аромат на диви ягоди, черна боровинка, касис, които са олекотени от лайка, невен и мащерка – ухание, което Givaudan свързва със земите около Черно море и което е пътувало през епохите, за да намери своето модерно претворяване.

Но защо Леонардо и парфюми?

Всички знаем, че той е известен с приноса си в десетки области на изкуството, науката и инженерството, но се оказва, че е имал и сериозен интерес към парфюмите. Негови записки свидетелстват за очарованието му от уханията и идеята му знанията за обонянието да се развият като наука, еквивалентна на тази за зрението или слуха. Леонардо създава рецепти на парфюми, използващи техниките на enfleurage (накратко – технология за получаване на етерични масла по метода на насищане на масло с аромата на цветя чрез поставянето и подмяната им върху маслото за дълго време) и дестилацията на цветя или дървесни кори.

Посетителят има възможност да открие в изложбата две съкровища – оригинални рисунки на Леонардо, заети от Biblioteca Ambrosiana в Милано: дестилатор за етерични масла и хаванче за смилане на съставки. Заедно с рисунките и записките на италианския учен са изложени и реконструкции на двата предмета.

Изложбата предлага завладяващо пътешествие по стъпките на Леонардо и майка му Катерина през тяхното културно наследство. Родом от Черкезия – регион, разположен на запад от Черно море, тя е била отвлечена и продадена като робиня в Константинопол, Венеция и накрая във Флоренция, където среща бащата на Леонардо.

Чрез тематични зали посетителят се пренася до ключови епохи и места от живота на Катерина и нейния гениален син – от уханните пазари в Константинопол, Венеция и нейните магазини Spezieri, от родната на гения Тоскана и неговата работилница във Флоренция, до двора на Сфорца в Милано и двора на френския крал Франсоа I, по чиято покана геният пристига във Франция, за да остане тук завинаги.*

“Ориентът и морето”

В тази първа част изложбата представя пътя на ориенталските парфюми, идентичен с този на робите, до Константинопол. Въз основа на изследванията на професор Карло Вече ***, в тази зала оживява уханната вселена на Катерина от нейната най-крехка младост. Представени са многобройните употреби на парфюмите в Константинопол: религиозни, лечебни, медицински, хранителни… Пазарите на византийската столица, преди трагичното й падане през 1453 г. в ръцете на османците, предлагат на генуезките и венецианските търговци аромати на канела, пипер, мускус, тамян, смирна, исоп и други уханни подправки и билки.

“Венеция, врата към Ориента”

Тук ставаме свидетели на принудителното пътуване на Катерина. Първенството на изкуството на венецианския парфюм в края на 15 век е демонстрирано от колекции от оригинални рецепти. Голяма карта на Венеция приветства посетителите и посочва „Quai des Esclavons“, където сапуни и парфюми, разтворени в алкохол, достигат до Венеция, където около 1440 г. акостира и майката на Леонардо. Венеция свързана с Константинопол чрез своите Spezieri, е мястото на революцията в парфюмите. Сапуните от Алепо заменят животинската мазнина с растителна мазнина (зехтин) и осигуряват прехода от мехлемите (етерични масла, интегрирани в мазнина) към парфюми, разредени в алкохол. По този начин градът е в основата на луксозния пазар, където парфюмът играе ключова роля.

Експонатите разказват, че парфюмите не са били използвани директно върху кожата. Те са ароматизирали ренесансовия гардероб – ръкавици, обувки, нощници, бижута, кутийки, кърпички… Посетителят може да подуши стари ръкавици, напоени с възстановено ухание от епохата. Фантазията лети, усещаш как пътуваш във времето и пространството.

“Винчи и Флоренция: ароматите на детството и юношеството“

Една сетивна вселена от детството на Леонардо – родната на художника Тоскана с маслинови и лимонови дървета, кипариси, глинеста почва и цитрусова свежест от градините на Медичите, смесени с металната миризма на мастило и олово от първите печатници в неговия квартал. Сравнително свободното възпитание в сърцето на тосканската провинция със сигурност е породило интереса на Леонардо към природата и изучаването на цветята и растенията в началото на неговите изследвания на процесите за извличане на миризми.

Иновативните идеи на гения включват техниките за накисване и дестилация, посочени в Codex Atlanticus:

• „Поставете бадемите без кората сред цветя от горчив портокал, жасмин, лигуструм или други ароматни цветя и сменяйте водата всеки път, когато трябва да подновите цветята, така че бадемите да не поемат миризмата на плесен. Разтворители. Премахват амоняка.”

  
  

• „Отстранете жълтата повърхност, която покрива портокала, дестилирайте го в дестилатор, докато можете да кажете, че екстрактът е перфектен.”

  
  

В своите ръкописи Леонардо често отбелязва рецепти за парфюми, композиции като цяло деликатни и нюансирани, не много интензивни, базирани на растителни есенции като портокалов цвят, цветя от жасмин и бъз, розова вода, хвойна, кипарис.

Наред с двете оригинални рисунки на Леонардо, представени в специална малка зала, посетителят може да се възхищава на множество цветя, рисувани от него, както и да поспре в реконструираната му работилница, където се смесват различни миризми: орехово масло, ленено масло, терпентин, лепило от заешка кожа, смоли, восъци, мазнини и др. Безброй ухания, предизвиквали “носа” на гения.

„Милано: дворът на Сфорца“

Парфюмът играе важна роля в миланското благородно общество – наред със своите тоалети и фестивали, мъжете и жените възприемат изкуството на парфюма като още едно средство да се отличат. В този раздел срещаме велики женски фигури от италианския Ренесанс, свързани със света на парфюмите. Сесилия Галерани, която е била любовница на херцога на Милано, е представена в картината “Дамата с хермелин”. Пред картината е окачена нейната огърлица от черен кехлибар, която посетителят може да помирише. Тя е специално реконструирана за изложбата, за да отрази обонятелната й сила. Представих си как моите бижута ухаят на парфюм… усещането е замайващо. Друга дама – Беатрис д’Есте, съпруга на херцога, играе важна роля до него като меценат, дама на културата, посланик, моден пример. Тя е представена чрез червената рокля, използвана за героинята на Жулиета в известния филм на Франко Дзефирели “Ромео и Жулиета” от 1968 г. Изложени са и превъзходни ризи-нощници от 16-ти век, заети от Музея на тъканите в Прато. Обонятелните устройства позволяват на посетителя да помирише парфюмите, с които те да били напоени.

Измислена по дидактичен начин, изложбата обяснява какви са били суровините по времето на Леонардо за производството на парфюми (растителни, минерални, животински) и помощните вещества (растителни масла, животински мазнини, алкохол), с които гостите могат да се запознаят не само като четат за тях, но и като усетят уханията им.  

“Парфюми в двора на Франсоа I”

В тази пета и последна зала стъпваме в ренесансова Франция, където Леонардо да Винчи завършва живота си. Независимо, че от 15 век Франция има свои собствени парфюмеристи, италианската мода също оказва влияние във френското ароматно производство. Научаваме например, че през 1516 г. представители на венецианското посолство идват в двора на Франсоа I, носейки разкошни парфюми, които тогава са били истински дипломатически подаръци.

Представени са аптекарски описи, регистри на терапевтични формули и колекции от рецепти, за да се подчертае медицинската употреба на парфюмите. По това време професията на парфюмерист е голяма рядкост. Аптекарят е този, който създава лекарства и, по-общо – ароматни продукти с голямо разнообразие. Парфюмите предпазват от лош въздух и следователно срещу болести като чумата. Козметични трактати, помандери ** и мини украшения за стопляне на ръцете илюстрират естетическата употреба и разкриват отново, че повечето аромати не са били прилагани върху кожата, а са били поставяни в и на различни носители и върху парфюмирани спално бельо и аксесоари. Публиката може да помирише помандери, както и пакетчета виолетов прах, използвани за парфюмиране на сандъците с бельо.

И накрая, броеници и кандила демонстрират религиозната употреба на парфюмите. Ароматните вещества са насищали директно мънистата с различни форми, както и кандилниците. Превъзходни статуи на Мария Магдалена, носеща гърне с миро, неин обичаен атрибут, заети от музея Cluny и музея Souvigny, ни напомнят, че парфюмите в началото са били основно свързвани с религиозната сфера и са използвани в молитвени предмети, ритуали и литургии. Докато се стигне до времената, в които завземат огромна част от нашето ежедневие, себеизява и удоволствие.

Изложбата „Леонардо да Винчи и парфюмите на Ренесанса“ е наистина вълнуващо пътешествие, което предизвиква емоции във всички сетива. Точно както Леонардо си е представял значимостта на обонянието и въздействието на ароматите.

* Леонардо завършва земния си път в замъка Clos Lucé. Днес тленните му останки са положени в параклиса на кралския дворец в Амбоаз на няколко минути път от последния дом на гения.

** Този предмет има няколко имена: ароматна кутия, ароматна ябълка, помандер, кехлибарена ябълка. Първата му поява е през 12 век и с времето се превръща в скъпоценен предмет, запазен за богатата класа, високата му цена го прави много ценен подарък. Принцове, свещеници и лекари никога не се разделяли с него. През Ренесанса помандерът получава много усъвършенствания чрез резби и инкрустации със скъпоценни камъни. Това висящо бижу се носело като гривна, на колан или като огърлица и е предлагало на собственика си своите афродизиачни качества, като същевременно се е смятало, че предпазва от лош късмет.  

*** Изложбата е проектирана и ръководена от екипа на Clos Lucé и двама учени – Карло Вече, Професор по литература в Неаполския университет и автор на книгата за майката на Леонардо и Паскал Бриуа, Професор по модерно изкуство в Университета на Тур и член на Центъра за висше образование в областта на Ренесанса в Тур, Франция. Експозицията е подпомогната с предмети и информация от 28 музея и културни средища от Италия и Франция. Експозицията ще остане отворена за посетители до 15 септември 2024 г.

Снимки: личен архив