Този разказ касае преди всичко историята на ягодата във Франция. Тя обаче не е много по-различна от тази в другите европейски страни. Пътят на малкото червено бижу е дълъг и авантюристичен – може би именно в него се крие тайната на аромата и емоционалността на ягодата.
Във Франция ягодата дълго е била плод от дивата природа и се появява в градини и зеленчукови градини едва през Средновековието.
Но нека надникнем назад във времето…
През неолита ягодите са растели в диво състояние в Америка и Азия, както и в подпланинските райони на Западна Европа. На тези три континента са преброени около 35 вида, които свидетелстват за разнообразието на климата, където растението се установява. Вероятно се е разпространил от птици, които са пренасяли малките зрънца на дълги разстояния. Доказано е, че още нашите неолитни предци са консумирали ароматния див плод.
1000 години пр. н. е. римляните започват да го култивират в градините си. По това време вече е оценен заради вкуса и аромата си. Дивите ягоди се берат основно заради терапевтичните им свойства и за правенето на маски за красота от тях. Всъщност ягодата (“Fragaria vesca” на латински) дължи името си на своя изящен аромат.
Със сигурност произхождаща от Алпите, дивата ягода е известна още от Античността, където е обект на богати реколти поради плодовитостта си. Дори Овидий я споменава в някои свои стихове:
“Бяха плодове от дърветата, беряха планински ягоди, Тръни и чернични плодове, висящи на здрави клони, Или реколтата от жълъди, паднали от дърветата на Юпитер. Беше пролет завинаги; приятен, хладен дъх; Зефирните цветя, които никога не бяха засети нежно, оживяха.”
През Средновековието дивите ягоди вече се сеят в градините и се търсят начини за подобряване на реколтата им.
През Ренесанса ягодата е популярен плод, който се яде със сметана – за жените или с вино – за мъжете.
Въпреки това, ягодата не е обект на истинско търговско отглеждане до 15 век. Англичаните, след това холандците, подобряват дивите видове, които растат в изобилие в горите, за да получат по-едри плодове, особено от вида Fragaria vesca. От 16-ти век, растения от вид с по-големи, по-тъмни червени плодове (Fragaria virginiana), които изследователите донасят от север, се култивират в защитените ботанически градини на САЩ. Но ще трябва да изчакаме още двеста години, преди ягодата наистина да се разпространи. Това ще стане едва след като от Америка бъде донесен друг вид (Fragaria chiloensis), с който ще се кръстоса.
Разбира се, французите отново са замесени в историята на чудния плод.
Първо Жан-Батист дьо Ла Куинтини, градинар на Луи XIV, му оказва честта да засади в прекрасната кралска градина 1400 коренчета ягоди. За по-голямо удоволствие на Краля Слънце, ягодите били наредени в рамка и той си хапвал от тях с радост, въпреки забраната на своя лекар Фагон.
После през 18 век френският шпионин Amédée François Frezier, чиято мисия била да „наблюдава“ пристанищните укрепления на Чили и Перу, открил ягоди, по-големи от дивите ягоди, съществуващи тогава в Европа. Той забелязал, че жителите на Чили отглеждат и консумират плодовете по всякакъв начин: пресни, сушени или преработени в алкохол, който предлагат на важни посетители.
На 17 август 1714 г. Амеде Франсоа Фрезие се завръща в Марсилия с в багажа си носи растения от Fragaria Chiloensis, които доставя в ботаническата градина на Брест и след това в Кралската градина. Транспортирани до Париж, тези растения дали плод след облагородяването им с ягода от Вирджиния (Fragaria virginiana) – сорт с малки червени плодове, донесен от Квебек век по-рано. При кръстосването оцелели само пет женски растения. Но това било достатъчно! От този съюз, създаден на европейска земя, между две растения с американски произход, се ражда нов вид, който много бързо ще осигури по-голямата част от световното производство на ягоди. Ще се нарича Fragaria ananassa (ананасова ягода) заради вкуса на плода, който е подобен на този на ананаса.
Французите обаче остават привързани към своята малка горска ягода, която намират за безкрайно по-уханна от големия американски хибрид. И до днес през сезона може да се намери на местните пазари.
И минавайки през какви ли не пътища, случайността води през 1740 г. чилийската ягода до полуостров Плугастел. Възползвайки се от изключително мек океански климат, подобен на този на първоначалната люлка на чилийската ягода, този град ще бъде първия, който ще я култивира до такава степен, че през 1937 г. регионът ще произведе една четвърт от френското производство…
По-нататък историята на малкото червено ароматано бижу е ясна. Днес производството на ягоди в целия свят е огромно. Във Франция то е над 125 000 тона годишно. Но първенци са Китай, САЩ и Мексико, които заедно предлагат над 60% от световното производство на ягоди. Сортовете ягоди се променят често, за да отговорят на вкусовите желания на потребителите. Днес са познати над 600 сорта. Най-известните са: Gariguette, Cigaline, Ciflorette, Darselect, Mara des bois и др.
Ягодата е навсякъде – в градините ни, на нашите трапези, в козметиката, дори в прегръдка с шоколада, за да придружи любовни послания…
И накрая! А знаете ли всъщност, че ягодата е „фалшив плод“?
В ботаническия смисъл на термина, „истинските“ плодове на ягодите всъщност са ахените. Това са онези малки сухи зърна, подредени симетрично в повече или по-малко дълбоки клетки върху ягодите.
Прелестна загадъчна ягода, нали?
