От Гери Чифчиоглу
Пътят към нулевите отпадъци
Тиха сутрин в селската провинция на област Токушима в Япония. Сгушено сред зелените хълмове, малкото градче Камикацу бавно се събужда. Разхождайки се по тихите улици, няма как да не забележите множеството торби пред къщите. Те служат за разделяне на боклука в първата японска община, която обеща да стане община с „нулев отпадък“. Още от 2003 г. насам Камикацу и неговите 1500 души работят за своята цел да минимизират отпадъците. През последните 5 години социалните медии и онлайн новинарски статии отразиха широко усилията на града и той доби популярност като първия град с нулеви отпадъци в Япония.
В типичния за Япония стил, за хората на Камикацу нула означава нула. Те са свикнали да разделят отпадъците си на до 60 различни категории. Педантично и търпеливо, ден след ден, жителите на градчето събират различни видове материали и ги носят в центъра за рециклиране, който е заменил пещите за изгаряне на отпадъци в града. Общината е отворила магазин за втора употреба, където посетителите могат да вземат каквото им трябва, а хотел с нулеви отпадъци предлага настаняване на любопитни пътници.
Когато мислим за Япония, често си представяме девствена природа и гладко работещи градски системи. Всъщност Япония е третият по големина производител на пластмаса в света. Тя се получава от изгарянето на изкопаеми горива – най-вредната за околната среда дейност. Въпреки, че Япония е станала по-добра в събирането и рециклирането на пластмаса, според Lee’s report (2022 г.), годишното потребление на човек все още поставя страната на челна позиция. Необходимо е спешно да се намери подход, който да минимизира или дори да елиминира отпадъците.
Макар да е лесно да се предположи от името, нека погледнем какво всъщност стои зад термина “нулев отпадък”. Дефиницията на градския съвет на Остин, Тексас за „нулеви отпадъци“, намерена на уебсайта на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, е може би най-кратката. В нея се посочва:
„Нулеви отпадъци е амбициозна цел за отклоняване на 90% от отпадъците от депата и инсинераторите, като се използва “цялостен подход” за оценка и управление на потока от ресурси и отпадъци, създадени от нашите общности.“
Инициативите за нулеви отпадъци са наистина амбициозни начинания с различен мащаб, било то на национално, градско, квартално, домакинско или индивидуално ниво. Необходим е многостранен подход, за да се справим с тази сериозна цел в днешния свят. Начинът на мислене и целите, които хората си поставят, трябва да се изместят от фокусиране върху консуматорството и растежа, към устойчивост, повторна употреба, повторно предназначение и рециклиране.
Управлението на отпадъците само по себе си е предизвикателство. Някои от най-големите производители на твърди отпадъци – САЩ, Япония, Германия и Обединеното кралство – са и най-големите износители. Част от тяхната система за управление на отпадъците е транспортирането на боклука до други страни, където той се изхвърля на сметища или се изгаря (Börkey, 2022). 292,4 милиона тона твърди отпадъци са събрани през 2018 г. само в Съединените щати (Национален преглед: Факти и цифри за материали, отпадъци и рециклиране, 2022 г.). За съжаление само около 40% са били рециклирани, компостирани или третирани по екологично устойчиви начини. Оттук и необходимостта от стремеж към подход с нулеви отпадъци.
Началото може да бъде поставено в дома, с намаляване на генерирането на битови отпадъци. Дори да изглежда незначително или безсмислено в началото, с течение на времето индивидуалният подход добавя ползи и може да вдъхнови другите също да променят навиците си.
Битовите отпадъци се състоят основно от хартия, картон и храни, следвани от пластмасови материали, градински отпадъци, метал и стъкло. Елиминирането на предмети за еднократна употреба у дома е добро начало. Обикновено направени от хартия или пластмаса, те могат лесно да бъдат заменени с материали за многократна употреба. Например, човек може да използва платнени салфетки на масата за хранене или кърпи в кухнята, вместо хартия, или да носи собствена бутилка с вода, когато излиза навън – вместо да купува пластмасова бутилка всеки път. Продуктите за лична хигиена са по-трудни за замяна. Менструални чашки и бельо, тампони за многократна употреба за премахване на грим, рециклируеми четки за зъби и сух шампоан са само няколко примера от нарастващия брой екологично чисти продукти, налични на пазара. Пластмасовите бутилки и опаковките на стоки, предназначени за битова употреба, са два източника на отпадъци, които са толкова разпространени, че вече е предизвикателство да ги забележите. Но на практика всички артикули, които могат да бъдат закупени от хранителния магазин, са опаковани в пластмасови бутилки, пакети или торбички.
През последните години „голи“ или супермаркети без опаковка се отварят като жизнеспособна алтернатива на стандартните. Техните купувачи носят собствени кутии и купуват количества неопаковани стоки – суха или прясна храна, почистващи препарати, напитки и други течности. Проучване на Beitzen-Heineke et al. (2017) изследва ползите от тези магазини, не само за пластмасови отпадъци, но и за хранителни отпадъци и за подкрепа на местни производители и фермери. След интервюиране на представители на магазини и експерти по веригата за доставка на храни, резултатите показват, че тези видове магазини предизвикват по-ефективно поведение спрямо ресурсите – както у потребителите, така и у доставчиците.
Хранителните отпадъци заемат второ място като солиден източник на отпадъци. Те се генерират на всички нива от веригата за доставки, но най-големите отпадъци възникват на ниво търговия на дребно и потребител (Загуба на храна и хранителни отпадъци | Организацията за прехрана и земеделие на Обединените нации, n.d.). Домакинствата могат да намалят загубата на храна, а и влошаването на качеството на храната, както и хранителните отпадъци, като използват планирано пазаруване, сервиране в по-малки чинии и количества, и компостиране на хранителни отпадъци и остатъци. Нововъзникващите технологии позволяват използването на хранителни отпадъци за производство на биогаз и торове, но техните мощности трябва да бъдат увеличени, за да включат както битови, така и промишлени хранителни отпадъци.
Установяването на начин на живот с нулеви отпадъци би трябвало да включва интелигентен избор за всички покупки, включително дрехи, обувки и аксесоари. Умните начини да допринесете за решението са пазаруването от магазини за втора употреба и повторното използване на това, което вече е налично. Вместо да следвате евтините, но мимолетни тенденции в модата, закупуването на дрехи, предмети за бита, уреди и мебели от магазини втора употреба, може да бъде чудесно решение, което намалява количеството генерирани отпадъци.
Има много фактори, които могат да попречат на пътя към живот без отпадъци. Те включват новородено бебе, премествана не дома на ново, непознато място, борба с хронично заболяване или увреждане… За щастие днес съществуват редица книги, онлайн общности, ръководства и виртуални пространства, където човек може да намери вдъхновение, съвет или съмишленици, с които да сподели опита си. Изборът да се избегне натрупването на отпадъци във всеки аспект от ежедневния живот изпраща категорично послание към производствената, опаковъчната и транспортната индустрии, че човечеството изисква по-чисто и по-устойчиво бъдеще.
