Замисляли ли сте се как в съвременния ни забързан свят често пренебрегваме един от основните аспекти на нашето съществуване: дишането. Този прост, но мощен акт може да бъде както съзнателен – волеви или напълно несъзнателен – автоматичен. Благодарение на тази автономност не ни се налага да постоянно да мислим как да дишаме и можем да се фокусираме върху всичко важно в живота ни.
Какво е правилно дишане?
Ще ви споделя една история за това как преоткрих силата на дишането и преобразих живота си.
Преди няколко години в един от най-натоварените и стресиращи периоди от живота ми, се борех да запазя баланс. Изискванията за управление на множество проекти бяха големи и се чувствах като че ли постоянно бягам в кръг, без да мога да си поема дъх. Една вечер в йога студиото ми гостуваше учител по дихателни практики. Сред различните дихателни упражнения, едно за диафрагменото дишане привлече вниманието ми. Бях скептичен в началото. Как може нещо толкова просто като дишането да направи разлика?
Независимо от това, реших да го опитам.
По време на сесията, инструкторът обясни науката зад контролиране на дишането. Дишането е автоматичен процес, но може да се регулира съзнателно, за да повлияе на нашето физиологично състояние. Правилните дихателни техники могат да намалят стреса, да подобрят когнитивната функция и дори да повлияят на генетичната ни изразеност.
Докато практикувах диафрагменото дишане, ме обля вълна от спокойствие. Нивата на стрес намаляваха и се почувствах по-центриран. Този опит беше повратна точка, запалвайки страстта ми към изследване на силата на дишането.
До днес съм посещавал няколко курса по дишане и множество семинари по Breathology като Уим Хоф и Oxygen Advantage. Дори написах книгата „Дишам“, споделяйки моите прозрения и опит с дихателни техники. Аз съм твърд привърженик на силата на дишането за оптимизиране всеки аспект от нашия живот.
Вместо да говорим за “правилно” дишане е по-добре да говорим за дишане, което отговаря на ситуацията ни в момента и такова дишане, което й пречи.
Има две основни състояния на тялото ни – активност и покой, и те се отличават с характерно за тях дишане. Ако размените начина на дишане на тези две състояния, няма да успеете нито да сте активни, нито да сте в покой. Затова когато говорим за правилно дишане, винаги трябва да е в контекста на каква е задачата на тялото ни в този момент. Искаме да спим, да се освободим от стрес, или да правим упражнения и поставяме рекорди? Ако говорим за универсално правило за автоматично дишане (това, което правим несъзнателно и заема по-голямата част от живота ни), което вероятно правите докато четете тези редове – правилото е:
Дишай леко и незабележимо през носа и с диафрагма (коремно)
Знаете ли защо Да дишаме по-малко е оптимално в повечето ни житейски ситуации?
Нека ви разкажа:
Приказка за белите дробове
Преди милиарди години, още преди появата на живот на Земята, в атмосферата ни е нямало кислород. Въглеродният двуокис обаче вече е присъствал. Анализи на скали от тази епоха определят приблизителните нива на въглероден двуокис във въздуха на около 10-12%. Когато първите органични съединения на Земята се появяват (преди около 4-3.5 милиарда години), нашата атмосфера все още не е съдържала кислород.
Появата на първите гръбначни животни (преди около 550 милиона години) бележи началото на еволюцията на днешните ни бели дробове. По това време в земната атмосфера, вследствие на милиони години фотосинтеза, вече е имало около 1% кислород, но въглеродният двуокис все още е бил многократно повече, над 7%.
Днес въздухът, който дишаме, съдържа много повече кислород (около 20%) и съвсем малко въглероден двуокис (около 0.03%). Нашите клетки обаче все още живеят и функционират с механизъм, създаден преди милиони години. През 1977 г. д-р Константин Бутейко установява, че за да функционират оптимално в обграждащата ги среда, клетките (и при хората, и при животните) имат нужда от 7% въглероден двуокис и 2% кислород. Тази „снимка“ на състоянието на земната атмосфера, когато първите „дробове“ са се проектирали до днес, ръководи нашата физиология.
Бутейко първи предполага и по-късно доказва връзката между промяната на атмосферата и живота и здравето на всички дишащи организми. За милионите години еволюция нашите дробове са разчитали на 7-10% въглероден двуокис и много малко кислород. Именно затова не на кислорода, а на въглеродния двуокис са поверени изключително важни функции.
Практически техники
Ето някои дихателни техники, които намирам за особено ефективни:
• Диафрагмено дишане:
Седнете или легнете удобно. Поставете едната ръка на гърдите, а другата на корема. Вдишайте дълбоко през носа, позволявайки на корема ви да се повдигне, докато гърдите остават неподвижни. Издишайте бавно през устата. Повторете за 5-10 минути ежедневно.
• Box Breathing (Квадратно дишане):
Вдишайте през носа за четири секунди, задръжте дъха за четири секунди, издишайте през устата за четири секунди и отново задръжте за четири секунди. Повторете няколко цикъла за намаляване на стреса и увеличаване на фокуса.
• Алтернативно ноздрено дишане:
Седнете удобно. Затворете дясната ноздра с палеца и вдишайте дълбоко през лявата ноздра. Затворете лявата ноздра с безименния пръст, освободете дясната и издишайте през нея. Вдишайте през дясната ноздра, затворете я и издишайте през лявата. Повторете за 5-10 минути.
Дишането е мощен, но често подценяван инструмент за подобряване на нашето здраве и дълголетие. Практикувайки диафрагмено дишане не само подобри личното ми здраве, но и ме вдъхнови да интегрирам тези техники в моята холистична коучинг практика.
Сигурен съм, че всеки може да задели няколко минути на ден за дихателни упражнения в ежедневието си. Малка инвестиция на време с огромна възвръщаемост – намален стрес, подобрен сън, увеличена когнитивност и дори оптимизиране на епигенетичното изразяване на нашите гени.
Имате ли любимо дихателно упражнение или въпрос по темата?
Свържете се с мен и дишайте леко,
Дойчин Кършовски (Дойч)
