От Ани Георгиева | БИЗНЕС
Aко примем метафорично, че на човечеството морето му е до колене, то пак в името на метафората – боклукът в него е до шия. ООН казва, че до 2050 г. в световния океан ще има повече пластмаса, отколкото риба. Според данни на „Грийнпийс“ в момента в него плуват 5,25 трилиона парчета найлонови отпадъци. Всяка година нови 8 милиона тона пластмаса се изсипват в общия поток на боклука. Те убиват морския живот и се включват в човешката хранителна верига. Черно море е един от най-замърсените с микропластмаса басейни в света.
Безхаберието на човечеството вече е създало „мъртви зони“ в световния океан. Изливането на промишлени води и канализации в крайбрежните води е намалило критично нивото на кислород на определени места, които в последните 60 години са се увеличили 4 пъти. В момента са с размера на Австралия. Животът в мъртвите зони е застрашен, а те се разрастват в геометрична прогресия.
SEA HARMONY
Миналата година една малка варненска компания от шепа иноватори става българският финалист в международното състезание за бизнеси с кауза Chivas Regal The Venture. В основата на Sea Harmony стои технология, създадена от Арман Саркисян. Преди 20-ина години той има успешен бизнес за дистрибуция и производство на диетични и здравословни храни. Хобито му е обаче да проектира, изгражда и спуска рифови инсталации в полза на морето. За целта завършва специалност „Морска екология“. През 2009 г. Арман продава компанията си за здравословни храни и инвестира всички средства в проектирането на екологична система, която да даде възможност на бизнеса едновременно да печели и да има силна кауза. През 1996 г. започва да потапя първите от общо над 14 различни модела експериментални рифови инсталации, а поредица от тестове води до създаване на патентования Pisa Reef.
„Нашата цивилизация няма как да оцелее, без да оцелее Природата, чрез която съществува. Независимо дали живеем в привидно уредените си бетонни градове, ние зависим от всичко близко и далечно случаващо се извън тях“, казва Сарксян. Екипът на Sea Harmony фокусира работата си върху разработването на революционна технология за отглеждане на интегрирани аквакултури в открито море на базата на изграждането на рифови местообитания – точно както при кораловите рифове. Технологията PICTURE CREDIT: ©ANDREY ARMYAGOV/123RF. решава глобални проблеми, свързани с разширяващите се „мъртви зони” и е един от няколкото начина за производство на значителни количества храна с минимални ресурси, давайки възможност за изхранването на екстремно нарастващото население.
Концепция Ocean Reef-Tower Oases /ORTO/ и патентованият последен модел Pisa Reef представят добрата тенденция в бъдещето на аквакултурите. Те по същество са вертикални рифови ферми за миди и естествено саморазвъждащи се съпътстващи диви видове, които се хранят с тях: скариди, рапани, риби, раци и др. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие от замърсяване и ерозия, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата и дават добър добив, без вложени сериозни ресурси. Фермите не зависят от бурите и не пречат на корабоплаването. Така тази привидно стопанска технология по естествен начин помага на океана да се самозаздрави, реализирайки в същото време значителни икономически ползи и социален ефект.
Рифът тип Pisa Reef е една подводна многоетажна ефирна “къща”, която осигурява повърхности и пространство за естествено заселване на разнообразни морски създания, които я разпознават като своя собствена, а мидите са неин основен обитател.
Технологията е напълно екологична – съживява екосистемите, предпазва бреговете от ерозия и не е източник на микропластмаса, за разлика от конвенционалното производство. Нещо повече. Рифовете са в постоянно движение, което може да бъде уловено и оползотворено, като се трансформира в електрическа енергия с помощта на малка модификация или се подава към специални филтриращи съоръжения, за да се превърне в обезсолена вода за районите, където тя е в дефицит. Черноморските държави вече са започнали въвеждането й. Българските съоръжения са край Кранево, където се прави морска ферма от 1000 рифови инсталации, такива се въвеждат и във водите на Турция, Румъния и Грузия.
„Нашата мисия е благата от моретата ни да бъдат достъпни и за следващите поколения“, казват от Sea Harmony.
ГОЛЯМОТО ПОЧИСТВАНЕ
На 17 години холандецът от хърватски произход Боян Слат разказва пред TED Talk за своя проект – Машина за почистване на океана. Днес Боян е на 23 и тази година планува да пусне в експлоатация платформите, които събират отпадъците в Тихия океан с помощта на водните течения.
Преди 20 години океанографът Чарлз Мур пръв съобщава за Голямото тихоокеанско сметище, разположено между Хаваите и Калифорния. Този своеобразен остров от пластмаса е 1 млн. кв. км в центъра, а периферията му обхваща още 3,5 млн. кв. км. Плътността на боклука е толкова висока, че човек може спокойно да върви по острова. Програмата на ООН за околната среда алармира, че сметището се разраства неудържимо и скоро ще бъде видимо от космоса, подобно на Великата китайска стена.
Изобретението на Слат се състои от масивни, 2-километрови, свободноплаващи платформи, които – подобно на изкуствена брегова линия – събират боклука на едно място, за да може да бъде извозен и рециклиран. Според холандеца с помощта на тази система за около 5 години ще бъдат отстранени повече от половината боклуци от Тихия океан. В момента прототип на системата се тества в Северно море. Ако там, при бурните ветрове и ниски температури, той работи добре, няма причина да не се справи със задачата си и в Тихия океан.
Следващата фаза в проекта е превенция на замърсяването, включваща мощна информационна кампания, замяна на пластмасата с алтернативни биоразградими материали и търсене на решения за намаляването на отпадъците. Третата стъпка е проектирането на малки пасивни уловителни съоръжения, които да събират пластмасов боклук още в реките, за да не навлиза в световния океан.
